Притежаването и използването на фискално устройство (касов апарат) е един от най-често дискутираните казуси сред онлайн и физическите търговци в България. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискален бон.
За да определите дали вашата дейност подлежи на това изискване, ключов е начинът, по който клиентът заплаща покупката, а не начинът, по който вие получавате парите.
1. Кога Е задължително издаването на фискален бон?
Задължението за фискално устройство или системен бон възниква при следните форми на плащане:
- Плащане в брой: Директно предаване на парични средства от купувача на продавача.
- Плащане с банкова карта през физически или виртуален ПОС: При трансакции с кредитна или дебитна карта (включително онлайн чрез виртуален ПОС) Наредба Н-18 изисква регистрация на продажбата чрез касова бележка, освен ако не използвате алтернативния режим за електронни магазини.
- Електронни системи и платформи (PayPal, Stripe и др.): Когато клиентът плаща с дебитна/кредитна карта или наличен баланс през платформи за онлайн плащания, тези трансакции се третират като картови/електронни плащания и изискват фискален бон.
- Наложен платеж (стандартен): Когато купувачът плаща в брой или с карта на куриера при предаване на стоката, а куриерът превежда сумата по сметката ви без прилагане на специализираната услуга за пощенски превод.
2. Кога НЕ се изисква касов апарат?
Законодателството изрично изключва от обхвата на Наредба Н-18 следните начини на разплащане:
- Директен банков превод: Кредитен превод или директен дебит, иницииран от сметката на купувача към вашата банкова сметка.
- Внасяне на пари в наличност: Когато купувачът физически внесе парите по вашата платежна сметка през банков клон.
- Пощенски паричен превод (ППП): Изключително популярна алтернатива за електронни магазини. При плащане чрез лицензиран пощенски оператор (напр. Еконт, Спиди) по схемата на ППП, операторът издава на клиента хартиена или електронна разписка, която по закон замества касовия бон.
3. Специален режим за електронни магазини (Чл. 51о – Чл. 52у)
За търговците, продаващи онлайн, съществува опция да не купуват и да не използват физическо фискално устройство. Това е възможно, когато се приемат неприсъствени плащания с банкови карти, при спазване на следните условия:
- Регистрация в НАП: Електронният магазин се регистрира в Портала за електронни услуги на НАП съгласно Приложение № 33 преди започване на дейност.
- Изисквания към софтуера: Софтуерът за управление на продажбите отговаря на разпоредбите на чл. 52с.
- Генериране на документ: За всяка продажба се издава и изпраща на клиента електронен документ за продажба, съдържащ задължителните реквизити.
- Регулярно отчитане: Всеки месец (до 15-о число) към НАП се подава стандартизиран одиторски файл (Приложение № 38) с данни за извършените поръчки.
Важно за банковите сметки: При неприсъствени плащания с карта през виртуален ПОС, сметките на търговеца трябва да са разкрити при доставчик на платежни услуги, установен на територията на ЕС или в държава с международни споразумения за обмен на данъчна информация с България.
4. Территориален обхват и продажби към чужбина
Наредба Н-18 и изискванията за използване на фискални устройства имат териториален характер.
Определящо е физическото място на стопанска дейност/управление на търговеца в България, а не мястото на изпълнение на доставката за целите на ДДС.
Ако българско дружество извършва онлайн продажби или дигитални услуги към клиенти в чужбина (в ЕС или извън него) от търговски обект/офис на територията на страната, законодателството относно издаването на фискален или алтернативен документ остава в сила.
Накратко
Ако търгувате изцяло по банков път, чрез Пощенски паричен превод (ППП) или използвате алтернативното отчитане по чл. 52о с одиторски файлове към НАП, нямате нужда от касов апарат. Във всички останали случаи на плащания в брой или с карти на място/виртуално, наличието на одобрено фискално устройство е задължително.
Add comment
Comments