Ръководство за криптовалутите: Придобиване, отчитане и данъчно облагане в България

Published on April 9, 2026 at 12:13 AM

Търговията с крипто активи вече не е просто нишово хоби, а сериозна финансова дейност. Данъчното и счетоводното законодателство в България постепенно адаптира правилата си към тези нови активи. Ето какво трябва да знаете, за да сте изрядни пред Националната агенция за приходите и да оптимизирате разходите си.

1. Как да различим какви сме – физическо лице, търговец с дейност и кога да открием фирма?

Основният проблем при криптовалутите е как НАП класифицира вашата дейност, защото от това зависи колко данък и осигуровки ще платите.

  • Физическо лице (управление на лично имущество): Вие сте физическо лице, ако купувате и продавате криптовалути с инвестиционна цел (купувате днес, за да продадете след месеци или години при по-висока цена). Доходите ви се третират като доходи от продажба на финансови активи.

  • Търговец / Лице, извършващо стопанска дейност: Според НАП, ако извършвате дейността "по занятие" (системно), вие действате като търговец, дори и да нямате регистрирана фирма. НАП често приема, че 3 или повече сделки годишно могат да се тълкуват като системна дейност. Данъчните експерти обаче посочват по-адекватни критерии: имате ли друга основна работа, какъв е интензитетът на сделките ви (напр. day trading), инвестирали ли сте в специална техника (като машини за копаене). Копаенето (mining) почти винаги се класифицира като стопанска дейност заради експлоатацията на техника.

  • Кога трябва да открием фирма (ЕООД/ООД)? Ако търгувате много интензивно, използвате ботове за търговия, занимавате се с копаене (mining) или стейкинг в големи обеми, е силно препоръчително да преминете към корпоративно облагане (да отворите фирма). Ако не го направите, НАП може да ви обложи като физическо лице, извършващо стопанска дейност, което означава 15% данък върху печалбата + задължителни осигуровки . През фирма данъкът е плосък – 10% корпоративен данък.

2. Кога трябва да плащаме данък?

Данъчно задължение не възниква просто защото притежавате криптовалути (самото им държане в портфейл не се облага и не се декларира). Данък се дължи само когато настъпи данъчно събитие. Такова събитие е налице при:

  1. Продажба на криптовалута за фиатни пари (лев, евро, долар и др.) и тегленето им към банкова сметка или карта.

  2. Замяна на една криптовалута за друга (напр. обменяте Bitcoin за Ethereum). Това е изключително важно – дори парите да не са стигнали до банковата ви сметка, самата замяна генерира облагаема печалба или загуба в момента на сделката.

  3. Плащане за стоки или услуги директно с криптовалута.

Важно: Прехвърлянето на криптовалути между два ваши собствени портфейла не е данъчно събитие.

3. Кога и как се плаща данъкът?

Срокът за деклариране и плащане на данъка е от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на реализиране на доходите (напр. за сделки през 2023 г., данък се плаща до 30 април 2024 г.).

  1. За физически лица (без стопанска дейност): Печалбите се декларират в Годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ, в Приложение № 5. Законът предвижда и 10% нормативно признати разходи при продажба на финансови активи. Данъчната основа се формира като от общата печалба се извади общата загуба за годината, сумата се намалява с 10% и върху остатъка се дължи 10% данък. Реално, ефективната данъчна ставка е 9%.

  2. За физически лица (със стопанска дейност): Декларират се в Приложение № 2. Данъкът е 15% върху разликата между приходите и доказаните разходи, като се дължат и осигурителни вноски.

За юридически лица (фирми): Фирмите подават декларация по ЗКПО. Плащат 10% корпоративен данък върху счетоводната си печалба (приходи минус разходи). При изтегляне на печалбата към собственика се дължи и 5% данък дивидент.

4.Кога се налага ДДС регистрация?

Дори да действате като физическо лице, законът може да ви наложи да се регистрирате по ДДС. В следните случаи възникват   задължения за регистрация по ЗДДС:

  • При оборот над 51 129,19 евро: Ако  общата сума от продажбите ви за цялата година (целият обем, а не само печалбата) надхвърли този праг. Въпреки че продажбата на криптовалута е освободена от начисляване на 20% ДДС, тя формира този оборот и налага задължителна регистрация.

  • При ползване на чужди услуги (чл. 97а): Ако ползвате услуги от платформи извън България (например такси за търговия към Binance, Kraken и др.). В този случай трябва да се регистрирате преди първата сделка. При тази регистрация не начислявате ДДС върху продажбите си, но плащате 20% ДДС върху таксите, които борсата ви удържа.

  • При покупки на хардуер от ЕС: Ако купувате копачки (ASIC) или части от ЕС на стойност над 10 225,84 евро за календарна година.

Важно: Регистрацията по ДДС не променя автоматично данъка ви, но добавя месечни административни задължения за подаване на дневници и декларации към НАП.

5. Видове криптовалути и начин на счетоводно отчитане

Според българските и международните стандарти (НСС и МСС), класификацията се прави според това за какво ще се ползва криптовалутата:

  • Като материален запас :

    • Кога: Когато криптовалутите се държат с цел продажба в обичайния ход на стопанската дейност.

    • Пример: Ако фирмата работи като крипто борса или е търговец, който постоянно купува и продава токени с цел печалба от разликата в цената (short-term trading). В този случай те се отчитат по себестойност или нетна реализируема стойност.

  • Като нематериален актив:

    • Кога: Това е „базовото“ третиране за активи, които не са физически, не са парични средства и се държат за дългосрочна инвестиция или за разплащане.

    • Пример: Фирма купува Bitcoin, за да го държи 3 години като резерв или за да плаща на доставчици в бъдеще. Тук активът се отчита по цена на придобиване и може да подлежи на проверка за обезценка.

  • Като финансов актив:

    Спрямо рамката на MiCA и международните счетоводни стандарти , терминът „финансов актив“ в света на криптовалутите се дефинира чрез наличието на договорно право.

    Ако активът е просто „цифров код“ без централна институция зад него (като BTC), той остава в графата Нематериален актив. Ако активът е „дигитална разписка“ за пари или дълг при конкретна институция (според MiCA), той се превръща във Финансов актив.

          Важно:

    • За физическо лице: Всичко е „финансов актив“ (заради данъчния закон).

    • За фирма: Само дериватите и инвестиционните токени са „финансови активи“. Самият Bitcoin обикновено е „нематериален актив“ или „материален запас“ (ако фирмата е търговец/борса).

6. Какви начини има за "избягване" (законна данъчна оптимизация) на данъка?

Скриването на доходи от НАП е незаконно и с развитието на AML (мерки срещу изпиране на пари) и регулациите като MiCA в Европа, проследяването на крипто става все по-лесно. Въпреки това, съществуват напълно легални способи за данъчна оптимизация:

  1. Избягване на класификацията "стопанска дейност": Ако сте физическо лице, стремете се да имате друг основен трудов доход и избягвайте огромния брой ежедневни спекулативни сделки. Задържането на активите дългосрочно (HODL) показва инвестиционно, а не търговско намерение, което гарантира ниската ефективна ставка от 9% без осигуровки.

  2. Генериране на загуба в края на годината (Tax-loss harvesting): Тъй като данъкът се формира на база "печалби минус загуби" за календарната година (до 31 декември), ако имате нереализирани загуби в някои криптовалути, можете да ги продадете преди края на годината. Тази реализирана загуба ще намали общата ви годишна печалба и съответно дължимия данък.

  3. Преминаване към корпоративно облагане (апорт): Ако портфейлът ви стане твърде голям, можете да откриете ЕООД и да внесете криптовалутите си в него под формата на непарична вноска (апорт). Апортът не е данъчно събитие, следователно не плащате данък при прехвърлянето. След това търгувате през фирмата, където можете да приспадате разходи (за техника, ток, наем) и плащате плосък корпоративен данък.

  4. Използване на крипто заеми (Perpetual Loans): Вместо да продавате криптовалутата си (което генерира данък), можете да я заложите като обезпечение в платформи за децентрализирани финанси (DeFi) или борси, за да изтеглите заем в стейбълкойни или фиат. Получаването на заем не е доход и не се облага с данъци, което ви осигурява ликвидност без данъчно събитие (макар да крие рискове от ликвидация при срив на цените).

  5. Офшорни юрисдикции: При много големи капитали, законна опция е откриването на дружество в юрисдикция с 0% данък върху крипто печалбите (или преместване на личното ви данъчно резидентство в държави като Дубай или Малта), но това изисква сериозно международно правно планиране.

Забележка: Настоящата статия има информативен характер. Данъчното законодателство е динамично и за специфични казуси се препоръчва отделна консултация .

Add comment

Comments

There are no comments yet.